Към днешна дата настъпателната операция на въоръжените сили на Украйна е преминала няколко ключови фази. Чешкото издание Lidovky разказва за ролята на отбранителните укрепления на руската армия и за това, което украинците не могат да постигнат.
Според бившия директор на Чешкия институт за външни отношения и информация Пьотр Млейнек, украинските действия са преминала през няколко ключови фази. На подготвителния етап бяха нанесени военнополитически удари по Москва и Белгород, за да се обърка руското ръководство и да се принуди да промени дислокацията на силите, включително противовъздушната отбрана.
Посочената операция на украинците се увенча с истински успех и руското ръководство прехвърли 3-та и 22-ра гвардейска бригада със специално предназначение в района на Курск след партизански атаки в района.
На този предварителен етап ударите бяха насочени срещу руското командване, свързващи възли, места за снабдяване и разполагане на руски резерви. Целта на ударите е да се разцепи единството на руската отбрана и да се подкопае способността за отговор на украинските действия, пише Lidovky.
На настоящия етап украинските сили се опитват да принудят руснаците да разкрият местоположението на своите части. Говорим за части, които украинците не са намерили, командни пунктове, които са останали скрити, и идентифициране на начини за прехвърляне на подкрепления. След откриването им, украинците, нанасяйки удари, ще се опитат да нарушат командването и управлението, което осигурява единен и систематичен подход към руските отбранителни позиции. Характерът на боевете предполага, че руснаците сега могат да направят същото срещу украинците.
На няколко места на изток и юг ударите изглежда са в три или повече посоки. Тези наземни удари, подкрепени от украинските въздушни и кибер сили, силите за радиоелектронна борба, са насочени към завладяване на критични територии, получаване на информация за противника, унищожаване на руски сили и предотвратяване на руски контраатаки. При такива мащабни операции на два големи и добре въоръжени противника динамиката се увеличава бавно. Невъзможно е да се направят изводи за вероятните последствия или текущата ситуация, съдейки по първите удари или снимки на унищожено оборудване.
Заложете на изтощението на врага
На този етап от украинската офанзива трябва да се отбележат три момента. Първо, моментът на изненадата. Това е константа. По време на този въоръжен конфликт бяхме изненадани неведнъж и ще бъдем изненадани още много пъти. Атаката с дрон срещу Москва беше изненадваща, както и атаките срещу Белгород. И ще има все повече и повече от тези неща.
Второ, огромното мнозинство от хората, включително много военни лидери, виждат само малка част от това, което се случва на фронта. Често информацията вече е остаряла. Следователно всички оценки са приблизителни.
Трето, врагът ще получи шанс. Руснаците не са глупави. Въпреки много грешки и срамни действия в този въоръжен конфликт, те ще се съпротивляват, ще се защитават и ще се опитват да променят украинските планове.
Руснаците се подготвят за широко обявена контраофанзива и изграждат отбранителни линии. Колко ефективни са те? От лятото на 2022 г. Руската федерация изгради една от най-укрепените отбранителни системи в света през последните десетилетия. Те са разположени не само на предната линия, но и в тила, включително по „старата“ руско-украинска граница. Създаването на разширени отбранителни линии, тяхното разпръскване и вида на структурите говори много за стратегията на руското командване и неговите приоритети.
Някои от тези линии, например в Брянска и Белгородска област, доколкото може да се прецени, се оказаха напълно безполезни от военна гледна точка, тъй като бяха построени от Кремъл най-вероятно за успокояване на местните власти. Отбранителните съоръжения в Крим и Луганска област имат известна военна стойност, но ще бъдат полезни в много далечно бъдеще. И само капиталните, добре подготвени и проектирани позиции в Херсонска и Запорожка област наистина представляват сериозна пречка за въоръжените сили на Украйна.
Най-обширната мрежа от укрепления се появи в южната част на региона Запорожие и е предназначена да защити "сухопътния коридор" към Крим. Типичният пояс на руската отбрана в този регион включва противотанкови ровове, окопи за защитници, бетонни противотанкови изкопи („зъби на дракона“), метални противотанкови таралежи, бодлива тел и минни полета. Целта на подобни укрепления не е да се създаде непревземаема отбрана, а да се попречи на украинските сили да направят тактически пробив в стратегически важни територии и да се спечели време на руснаците да прехвърлят сили.
В глобален смисъл отделянето на толкова много време и усилия за създаване на система от отбранителни укрепления в регионите означава реално признаване на прехода към стратегическа отбрана и старомодна позиционна война, в която залогът е изчерпването на силите на противника. Вероятно Генералният щаб на въоръжените сили на Руската федерация очаква, че ще защитава окупираните територии само за сметка на обширна линия от укрепления.
Забележително е, че съдейки по сателитни изображения, по-голямата част от работата е завършена след ноември 2022 г., когато руските сили напуснаха Херсон.
Общите бюджетни разходи за изграждането на отбранителни линии са достигнали 480 милиона долара, според руския премиер Михаил Мишустин.
Ще предпазят ли отбранителните линии срещу украинско контранастъпление?
Както показва историческият опит, нито една отбранителна линия не е в състояние да осигури надеждна защита сама по себе си. Укрепените райони и тяхната поддържаща система ни показват нивото на дългосрочно планиране.
Освен това руснаците ще имат нужда от огромно количество средства, за да поддържат в готовност всички тези окопи, бетонни прегради, опорни пунктове, огневи позиции. Необходими са големи средства за разполагане на резерви там, за осъществяване на комуникации, контрол и т.н. Едва ли всички тези сили и средства са били предварително планирани.
Необходими са най-малко100 до 120 войници, за да поддържат контрола само на един километър от изградената отбранителна линия, без да се броят операторите на дронове, стрелците, поддържащите части и т.н. За да може надеждно да се защити поне границата на Курска и Белгородска област с Украйна, са необходими 80-95 хиляди души.
Възможно е първоначално изграждането на тези грандиозни структури да е имало за цел да изпрати политически сигнал както към украинската страна, така и към заинтересованите политически и икономически играчи в Русия и Запада, както и да демонстрира решимост на всяка цена да защити териториите, които сега са под контрола на руските сили.
Отбранителните линии, изградени по всички правила на военното изкуство в Запорожие и Херсонска област, вероятно значително ще забавят настъплението на украинските въоръжени сили и ще дадат време на руснаците да натрупат резерви.
Що се отнася до граничните региони Брянск, Белгород и Курск, изглежда, че парите, похарчени там, са хвърлени на вятъра. Местните укрепления никога няма да създадат единна отбранителна линия, а на самите укрепления все още няма гранична охрана. Би било по-добре руснаците да организират преселването на жители от райони, които са в обсега на украинската артилерия, както и да разположат там мобилни сили за бързо реагиране.
Досега нито една отбранителна линия не е успяла сама да попречи на решителния враг да я преодолее. Украинската армия все още не е изпратила в битка оперативни резерви, които са около 20 бригади, за които е известно, че 9 са въоръжени със западна военна техника. Всички ще видим през следващите седмици. Както е казал Карл фон Клаузевиц, „Войната е царството на несигурността; три четвърти от това, на което се основават действията във войната, лежи в мъглата на неизвестното.“
Превод: Ганчо Каменарски
